Новини

От този сезон „Левски” отново има отбор в женското първенство на България. Основна фигура в него е едно момиче на 17 г. Микаела Стоянова, която играе на поста диагонал, е сред основните реализатори както на дамския тим, така и на този при девойките. Наскоро в среща от женския шампионат Мика, както я наричат всички, отбеляза впечатляващите 30 точки.

С нея разговаряме за това защо е избрала волейбола, как е тръгнала в него, какво е за нея нашия клуб, предстоящия мач на дамите ни с ЦСКА и други теми.

- Микаела, как се озова във волейбола?

- Избрах волейбола покрай баща си - Васил Стоянов, който е бивш състезател и го гледам от малка. Той е моята мотивация да напредна толкова и да желая да се занимавам с този спорт професионално. Семейството ни живееше в Италия, не си спомням много, но знам, че е ставал шампион с „Тренто”. Затова и една от моите най-големи мечти е да стана шампион в Италия някой ден.

- Кога се концентрира изцяло върху спорта?

- До 2019-а даже и не предполагах, че ще имам тази възможност да играя и да се занимавам с това, защото моите цели бяха свързани с училището. Аз учех в езикова гимназия - в италианско училище, и целта ми беше да науча езика и да замина да работя нещо.

Но близък приятел на баща ми от малка ме караше да се пробвам във волейбол и да ме видят в „Славия”. С майка ми все отказвахме и се колебахме, но един ден се решихме.

В момента, в който влязох във волейболната зала, осъзнах, че това е нещо, което искам да правя. Сложиха ме на една пейка да гледам, имаше някакъв мач и треньорката ме видя и ми каза да вляза да пробвам. Веднага щом усетих топката и играта, осъзнах, че това е нещото, което искам да правя. После треньорката ми каза същото - че това е моето нещо.

- Как се озова в нашия клуб?

- Баща ми предложи да дойда в „Левски” заради Владо Николов, защото те са играли заедно и баща ми знае, че щом Владо е тук, клубът е на професионално ниво и ще ме направи състезател.

Дойдох през август миналата година и първоначално бях много притеснена, защото всички бяха на много по-високо ниво от мен и играеха много добре, докато аз нямах контрол и нямах физиката, бях изключително слаба.

Беше трудно да се впиша технически и физически. С много упорита работа, много желание и много време в залата успях да да вляза в отбора.

- Какво означава за теб „Левски София”?

- „Левски София” на първо място е семейство за мен, защото от миналата година съм постоянно тук и тези хора са до мен - както за волейбола, така и за мои проблеми. Те са ми помагали и са се опитвали да ме насочват. Със сигурност това е клубът за мен, дори и да имах други възможности, щях да избера „Левски София”.

- На 17 години стартира в женския волейбол. Каква е разликата с този при подрастващите? Също така ти и повечето състезателки при девойките играете и в дамския тим. Как се отразява това двойно натоварване?

- Да играеш на 17 години в женското първенство е трудно, особено срещу отбори като „Марица” и ЦСКА. Играта е по-бърза. При подрастващите е по-лесно, особено за висок състезател като мен. Трябваше да свикна да следя, да гледам, няма база за сравнение.

Натоварването е голямо и се усеща, особено втория полусезон, ние почти нямаме почивка. Това си личи понякога в играта, възстановяването е много важно. За жалост понякога стават и контузии.

- Основна реализаторка си и на двата отбора. Какво ти носи това?

- С отбелязването на повече точки идва самочувствие, но това не ми дава правото да се мисля за нещо повече от останалите, защото сме отбор. Ако те не разчитаха на мен, нямаше да мога да направя тези точки. Радвам се, че ми имат доверие въпреки малкото време и опит и мисля че успявам да се докажа.

- Разкажи малко за атмосферата при вас?

- Разбира ме се доста добре, не позволяваме проблемите извън игрището да влизат вътре - там сме отбор, сплотени и си помагаме. Като женски колектив се появяват някои караници, но, както казах, изглаждаме ги.

- Наскоро реализира 30 точки в един мач. Усети ли, че трупаш такъв голям актив?

- За мача срещу „Марица 2022” не знаех, че съм направила толкова точки. За мен лично представянето ми не беше толкова добро, преди да видя статистиката. В този мач имаше много добри моменти, но и по-лоши. Не успяхме да вземем чисто 3:0, това се дължи на лекото отпускане в единия гейм, но успяхме да се завърнем.

- В събота посрещате ЦСКА. Какви са очакванията ти за дербито?

- Предстои ни мач с тима на ЦСКА, който победихме през есента. В момента сме състав с по-малки състезателки в сравнение с първия двубой, липсват ни основни реализаторки като Гуадалупе, Никол, Цветомира…

Ще ни бъде трудно, при тях са се върнали силни волейболистки. Важното е да играем с желание, въпреки че сме по-малки и неопитни. Искаме да ги победим в нашата зала и да покажем какво можем.

- Какви са твоите цели във волейбола?

- Моите цели за момента са тук в „Левски” да се развия колкото мога и след това да замина. Най-голямата ми мечта е да замина в Италия и да играя в добър клуб, да се изправя срещу моите идоли - Паола Егону и Тияна Бошкович. Аз се уча от тях и много ги гледам.

- Как се справяш с училището при натоварения график?

- В момента съм на комбинирана форма на обучение и ходя на училище три пъти седмично сутрин, а останалия материал уча сама и се явявам на изпити. Това помага, иначе нямаше да успея.

Нямам време за абсолютно нищо, вечер имам сили само да легна и да заспя. Но това изобщо не е проблем, защото аз само това желая. Ако можех, щях да спя в тази зала, не бих заменила волейбола за нищо.