Новини

След силния сезон, който направи за отборите на „сините” девойки и дами навършилата на 23 юни 18 години Микаела Стоянова имаше лято, което определено ще запомни.

Състезателката на поста диагонал взе участие в световното първенство за момичета до 19 г., на което България зае 8-ото място. В началото на миналия месец Мика, както всички я наричат, и още 5 момичета от този отбор бяха приятно изненадани.

Селекционерът на женския ни национален тим Лоренцо Мичели включи в състава Стоянова и нейните връстнички за олимпийската квалификация, която се проведе в Япония. Така малко след навършването на пълнолетие Мика дебютира за първия отбор на България, а с изявите си направи впечатление.

Пред официалния ни сайт момичето с чаровна усмивка разказа за емоциите си през лятото.

- Мика, ако на 18-ия ти рожден ден в началото на лятото някой ти бе казал, че в неговия край ще си дебютирала за женския национален отбор, какво би си помислила?

- Честно казано, тогава не съм смятала, че това е възможно. Не бих повярвала.

- Как оценяваш за себе си изминалото лято?

- Едно невероятно за мен лято. Постигнах това, което не съм мислила, че ще постигна за толкова кратко време. Радвам се, че имах възможността да играя в тези мачове – както с жените, така и с момичетата от моята възраст. За мен това бе огромен опит.

Най-вече с женския отбор. На моята възраст не съм тренирала толкова, колкото по-опитните момичета в националния и да се подготвям и играя с тях действително ме обогати много. Ценен опит, който ми беше много нужен.

- Всичко това дойде след силния сезон за девойките и дамите на „Левски”. С какво ти помогна той, за да се представиш така през лятото?

- Този сезон с „Левски” ми даде наистина много голяма увереност, за да се представя така в моята възраст. Разбира се, при жените е съвсем различно, тъй като нивото там е много по-високо. Изобщо не е нужно пък да говоря за класата на съперниците.

- На световното до 19 г. отборът тръгна добре, победи Бразилия. В елиминациите обаче се препънахте. Реалистично погледнато 8-о място в света е постижение. Какво не достигна за нещо повече?

- Имахме огромен шанс да играем финал или поне да влезем в топ 4. Във важните моменти срещу Турция не ни достигна увереност. Сякаш не си вярвахме. Бяхме прекалено плахи. След това имахме шанс да поправим тази грешка, но вече нямахме тази сила, с която излизахме в мачовете преди това. Отрази ни се психологически.

- Как реагира, когато разбра, че си получила повиквателна за женския национален отбор?

- Бях изключително щастлива и горда със себе си, защото усетих, че целият труд, който хвърлих миналия сезон и през лятото, малко по малко започва да ми се отблагодарява. Това ме кара да вярвам още повече в себе си.

- Какво ти се въртеше в главата, преди за първи път да влезеш в игра за женския национален отбор?

- Определено бях притеснена. Също така обаче знаех, че аз съм там само и единствено, за да помогна на момичетата с каквото мога. Това важеше за всички ни от тима до 19 г. Участието ни в квалификацията беше с цел да подкрепяме състезателките на полето и да им помагаме.

Притеснявах се, но в момента, когато ми казаха, че ще влезна, осъзнах, че притеснявам ли се, няма да успея да направя нищо. Затова просто се отърсих от тази мисъл и си казах, че това е моят шанс. Това е моментът, в който трябва да се докажа на себе си и на всички останали. Просто влезнах и действах.

- Как сработи колективът между вас младите момичета и вече утвърдените националки? Получи ли се сплав?

- Притеснявах се, че по-големите ще бъдат по-остри с нас малките, но беше точно обратното. Те бяха до нас във всяко едно отношение – на тренировките, на мачовете. Подкрепяха ни, знаеха, че трябва да бъдат търпеливи с нас, защото ние имаме много по-малко опит. Те ни вкараха това спокойствие на игрището. Успокояваха ни, когато имахме нужда от това. А и ние една на друга си помагахме.

- Кое е нещото, което ти направи най-голямо впечатление в мачовете на това най-високо ниво спрямо тези, в които бе играла дотогава?

- Те са много неща, но може би най-голямата разлика, която се усеща, е желанието на всяка една от съперничките да спечели и победата да бъде за нейния отбор. За нивото и класата няма нужда въобще да се споменава, те са ясни.

Но тази устременост към успеха наистина е впечатляваща. Мога да кажа, че на клубно ниво съм играла срещу отбори, в които е липсвало такова желание. Има ги възможностите, но липсва волята.

На мачовете в Япония всички излизаха със 100-процентов хъс, всяка топка се гонеше на макс. Всичко бе волейбол, който аз съм мечтала да играя някой ден.

- Като малка си раснала в Италия. Помагаше ли ти това при контакта с Лоренцо Мичели? Кажи няколко думи за него.

- Забравила съм много от италианския. Тренер Мичели е наистина изключително добър треньор. Той ми даде много, научи ме на много неща – както в техническата, така и в психологическата част, да запазвам спокойствие при грешки, да бъда по-сигурна в себе си. С него се разбирахме на английски. Когато говореше на италиански, го разбирах горе-долу. Имам намерение до другата година да науча този език, защото съм живяла там.

- Вече и в „Левски” се работи с италианец в лицето на Лука Киапини, който стана главен треньор на женското направление.

- Да, той главно в момента работи с подрастващите момичета, но и при нас идва от време на време. Определено се вижда класата и опита, който притежава. За малкото време, през което е работил с малките, се забелязва тяхно израстване.

- Дамският ни отбор бе значително подсилен. Какво ще преследвате през новия сезон в първенството?

- Мисля, че в момента сме доста добър състав. Успяваме да се сработваме. Естествено, има още много работа, но според мен ни очаква един много добър сезон. Ще се борим за медал, най-добре ще е да е златен. Това е нашата цел.