Новини

В нашия клуб се стремим освен създаването на волейболисти да изграждаме и личности. Неделима част от второто е познаването на българската история. Името на нашия патрон прави това още по-задължаващо.

Затова от „Левски София” се обърнахме към сдружение „Българска история”, което организира лекции за момичетата и момчетата от „синята” школа. На тях в рамките на 3 месеца те бяха запознати със значими моменти от историята на нашата родина от Априлското въстание насам.

Лектор бе Марио Мишев. Пред официалния сайт на „Левски София” той разказа как е протекла инициативата ни.

„Левски” е абсолютен пионер с въвеждането на този модел – да се осигури още един тип тренировки за ума сред юношите. Убеден съм, че в България това не се е правело досега. Идеята е на Давид Давидов.

Обади ми се и каза, че е запознат с това, което правим в сдружение „Българска история” – обикаляме училища, изнасяме по различни лекции, с повече видео, с избистряне на някакви житейски послания, които може да се извлекат от историята.

Предложи ми да правим това с подрастващи волейболисти. Първоначално направихме няколко срещи с националния отбор до 21 г. миналото лято. Беше супер сполучливо.

После дойде идеята да направим същото в „Левски”. Предполагам, че Давид Давидов я е имал отпреди това. Не се поколебах.

Аз много често съм се срещал с ученици. За мен обаче бе истинско предизвикателство да се срещам с една и съща група 10 пъти. Това означаваше да се опознаем, да навлезем малко повече в материята.

Нямаше как да не се навлезе и в конкретика. Понякога тя е трудна за децата, защото българската история не се изучава достатъчно в училище и понякога липсват основни познания”, сподели Мишев относно старта на инициативата.

Той говори и за нейната основна цел: „Тя бе формулирана от ръководството на клуба. Целта на тези исторически уроци е, когато тези момичета и момчета чуят българския химн преди мач, нещо да ги докосне и да пробуди допълнително мотивацията им да играят. Да са мотивирани не само като състезатели, но и като личности.

Защото историята дава една основа, на която ти стъпваш, която помага за изграждането на високо национално самосъзнание. Не знам за други професии, но спортистите със сигурност трябва да имат такова, бидейки хора, които се съревновават със съперници от други страни. Трябва да имат усещането, че представят не само себе си, а цялата нация.”

Мишев разказа и за впечатленията си от нашите девойки и юноши: „Изключително будни и енергични са. Това е изключително важно за спортистите – да бъдат нахакани, да се интересуват, да се вълнуват. Не са срамежливи, не са стеснителни.

Естествено, те не са специалисти по история. Никога не са изучавали специализирано тази материя. Имаше много неща, които трябваше да видя доколко ги разбират.

Смятам обаче, че за тези 10 урока, в които се концентрирахме върху личности, но и върху битки от 5-те години през последните 150 г. за България, те успяха да навлязат в смисъла на всички тези събития.

Защо те са се случили, защо тези войни са водени, защо българите са били готови да оставят костите си на бойното поле. Що е то национален идеал, национална кауза. Очертахме всички тези неща, които днес ни се струват архаични, но всъщност са спойката на народа ни. Нашите прабаби и прадядовци са живеели с тези идеи.”

Според Мишев децата трябва да бъдат провокирани да мислят за тези неща и да се интересуват от историята. „Аз вярвам, че всяко следващо поколение е резултат от работата на предходното.

Ако в момента децата като цяло имат по-нисък интерес въобще към учението, то е, защото ние сме направили така и към днешна дата не сме им дали правилните насоки и инструменти отново да се завърнат към учението.

Ние се опитваме да направим точно това чрез нашия формат на лекции с повече видеа. Защото една моя 40-минутна среща с учениците с 20 и повече минути видеа.

Между тях дискутираме какво им е направило впечатление и какво запомнят. И за тях това време минава неусетно, тъй като чисто визуално и напомня времето, което прекарват в социалните мрежи или при видеоигри.

Момичетата и момчетата в „Левски” най-силно се вълнуваха от битките. Успяхме да направим паралели с тези в спорта. Да, те се водят на терена, на тепиха и по един джентълменски начин. В крайна сметка обаче чувството да победиш е същото, когато надвиеш противника и докажеш, че си по-добър.

Високият боен дух е помагал на нашите войници. Високият спортен дух сега е ключът към победата. Често сравнявахме тези неща. Например в битката от Балканската война, която е останала в историята като Родопската Шипка. Нашите сили са 5000 души, а тези на османците са 4 пъти повече.

Войската ни обаче успява чрез една много интересна и хитра флангова атака да заблуди противника. Така те обръщат численото превъзходство срещу самите османци.

В спорта се случва да се изправиш срещу много по-силен съперник. С правилна стратегия, с добър треньор и с добра отборна игра обаче може да стигнеш до победата. Та паралелите са много лесни за изваждане и децата бяха отворени към тях.

Това направи уроците приятни и благотворни. Не трябваше да ги изтощавам с много конкретика, а можехме да направим житейски изводи.”

Мишев констатира, че историята като предмет се неглижира. „Бил съм във всякакви училища и стига те да не са специализирани като НГДЕК или друго нивото за мен лично не е високо. Историята е пратена в ъгъла като един разказвателен предмет, който не ти трябва за нищо, а и не е балообразуващ. В крайна сметка е като нещо пожелателно – тройка, четворка, каквото и да се пише е без значение.

И учителите го знаят това. Въобще има един двустранен процес на нихилизъм към този предмет. Това, разбира се, се отразява и на децата в „Левски София”. Няма как да си изкривя душата и да кажа, че съм впечатлен от знанията им. Напротив – има много върху какво да се работи.

Според мен обаче за тези 10 срещи успяхме да наваксаме изключително много. В момента те могат да разкажат за тези войни, за впечатляващи личности, за различни изобретатели и предприемачи, защото историята не е само битки, но и житейски съдби и постижения.

Много наблягахме на тях, за да покажем, че независими в кой спектър на живота си, ако си отдаден на някаква идея, свързана с България, това винаги ще ти помага и ще ти бъде голям коз”, заяви Мишев.

Историкът разказа и за интересния финал на инициативата: „Накрая направихме един куиз, при който аз останах много изненадан от резултатите. Нямаше въпрос, на който поне един от отборите да не отговори.

А бях подготвил въпроси, с които си бях поставил за цел да затрудня децата, за да разбера дали помнят какво сме си говорили. Затова нямам съмнение, че тази инициатива имаше резултат.

Искам да спомена, че при куиза, който има състезателен характер, тези спортуващи момичета и момчета се превърнаха в лъвове. Много ясно го усетих. Имаше викове, мотивираха се, нахъсаха се. Опитваха се с подмятания да объркат другия отбор. Беше си като много оспорван мач.

И друг път са правил такива куизове, но такова нещо е нямало. Тук ще се върна към нещо, което казах в началото. Тези деца са енергични и будни и това им го дава спортът. Те са свикнали да се борят.

Това нещо трябва още повече да се изостря и да се търси от треньорите, защото лично за мен до голяма степен това е ключът към успеха. Уменията стигат донякъде и всичко останало е вътрешната мотивация. Тези деца я имат и това може да е много силно оръжие.”