Новини

Имах и други оферти, но "Левски" бе опция №1 за мен

Светослав Гоцев е едно от утвърдените имена в българския волейбол. След доста години в отбори зад граница през лятото централният блокировач прие предложението да носи синята фланелка. В мача от 3-ия кръг на първенството Гоцев имаше най-голям точкови принос за победата над "Марек" в Дупница. 31-годишният център даде интервю за клубния сайт, в което коментира началото на сезона.

- Колко сладко е да си основен принос за първата победа на "Левски" през сезона?

- Приятно е, разбира се. Надявам се да е една от многото победи през сезона. По принцип отборът ни е много млад. Двама-трима сме по-опитните състезатели. Мен годините във волейбола са ме научили, че всеки мач е много труден. Няма как да излезеш и даваш 30 или 50 процента от себе си. Конкретно за двубоя в Дупница мога да кажа, че бе тежък, защото беше гостуване на един традиционен отбор. Съдиите често подпират дори е несъзнателно домакините. Имахме трудности през целия мач, но се радвам, че като отбор успяхме да ги преодолеем. Радвам се и, че играта ми спореше във всички елементи. Използвах това, че се чувствах добре в този ден, за да дам всичко от себе си.

- Програмата наистина е трудна. Започнахте със загуби от "Нефтохимик" и ЦСКА. Кои според теб са основните причини?

- Като цяло трябва да се отчете, че спрямо миналия сезон отборът се раздели с 4-ма основни волейболисти и привлече един, който съм аз. Направихме добра подготовка като контроли. Спечелихме в една завършихме наравно и загубихме от ЦСКА в Перник. Мога да кажа, че имаше едно предстартово напрежение у по-младите играчи, което си пролича в мачовете. Това е нормално с оглед, че са по-неопитни. Очаквам от тях с всеки изминал мач да подобряват играта си.

- Доколко този сценарий донесе напрежение преди двубоя в Дупница?

- Въпреки опита си, аз също съм човек и усещам напрежение. Преди мача в Дупница обаче видях отборът по-спокоен. При старта на сезона имаше едно притеснение, че ние едва ли не не трябва да губим, че ако паднем, ще се срине светът. Като изгубихме 2 мача и видяхме, че нищо не се промени кой знае колко момчетата се успокоиха. Мачът в Дупница според мен бе по-труден от домакинския срещу ЦСКА, но отборът вече психически бе по-подготвен да го изиграе и победата дойде.

- Шампионът "Хебър" със селекцията си към момента се очертава за основен претендент за титлата заедно с "Нефтохимик". След него обаче има няколко отбора с амбиции за тройката. Сезонът е дълъг, но към момента как виждаш ролята на "Левски"?

- Да, може да отличим "Хебър" и "Нефтохимик" като фаворити. Освен това аз като бивш играч на "Пирин" (Разлог) го смятам за скрит жокер за първите три места. Иначе ситуацията мога да я сравня с времето, в което бях в "Тур". Във Франция първенството е същото. Всеки може да бие всеки. Целта на отборите е да намерят място в плейофите. Там съм виждал шестият от редовния сезон да става шампион. Мисълта ми е, че ние в "Левски" трябва да изградим манталитет на отбор, който иска да побеждава, да успеем да влезем възможно най-високо като място в плейофите, което ще ни даде домакинско предимство и оттам вече да се борим да печелим всеки мач. Наистина силите на повечето отбори са много изравнени. Който играе по-добре в деня на мача, ще побеждава. 

- Дойде в отбора през лятото. С някои от момчетата се познаваше и преди това. Аклиматизира ли се тотално и как оценяваш обстановката?

- По една или друга причина винаги съм бил близо до "Левски" посредством Владо Николов. Проследил съм всичко изградено в клуба от самото начало, построяването на залата. Знам какви усилия са положили Владо, Давид Давидов и Атанас Гаров. Така че след като окончателно реших да се прибера в България, "Левски" беше първата ми опция. Имах предложения от "Нефтохимик" и "Хебър", но прецених, че за мен лично това е най-добрият вариант и се радвам, че съм тук.

- След прекратяването на кариерата на Христо Цветанов ти освен като пост трябва да го заместваш и в ролята на опитен състезател, който помага на младоците в отбора. Какво е нужно, за да се получи още по-добре тази сплав? 

- Разбира се, трябва време. Ние обаче не разполагаме с много. И треньори, и ние опитните играчи искаме нещата при по-младите да се получават по-бързо. Аз също съм бил в тази ситуация да има изисквания към мен от по-възрастните състезатели, но тя не трябва да води до напрежение. Точно обратното - трябва да води до това младите да са по-мотивирани, да се стараят повече в тренировките и така нещата да се подобряват.

- От доста години играеш в националния отбор. Виждаш ли момчета в "Левски", които ще навлязат в него?

- Вярвам, че като се работи правилно и се върви по начертания път, това няма как да не даде плодове. Говоря за школата на "Левски". Тя вече дава плодове с момчетата за националните отбори до 19 и 21 г. Убеден съм, че упоритият труд на хората в школата ще доведе до навлизане на състезатели и в мъжкия тим на България. 

- Вече отговори на част от следващия въпрос, който е какво мислиш за философията на клуба да се работи за производство на собствени кадри, които да са основата на първия отбор. В България тази политика не е толкова често срещана в клубовете?

- Тази политика от една страна те ограничава. Не можеш да си изявен фаворит като "Хебър" и "Нефтохимик". Предполагам, че ръководството има едно на ум в това отношение. Пътят е избран, трябва работа и търпение. Може да се загуби някой мач, но това е начинът младите момчета да израстват и да развиват качествата си. Абсолютно смятам, че тази политика е правилната. В клубове, които гонят бързи успехи тя няма как да вирее. В "Левски" се работи върху дълготраен продукт. Другото е да искаме да засадим днес и да берем утре. Въпрос на приоритети.

- Дълги години игра на различни места в чужбина. Главният треньор на школата Андреа Буратини каза, че в Италия не е работил при такива условия, говорейки за цялостната структура - зала, фитнес, физиотерапия, СПА. Какво е твоето мнение?

- Аз също не съм виждал подобни условия, където и да съм бил в чужбина.

- Може би черешката на тортата за залата е присъствието на публика в нея. За съжаление, първият мач у дома бе изгубен. Колко голяма е разликата да се играе пред фенове и без?

- Бяхме позабравили какво е да се играе с публика. Атмосферата все още не може да се върне към това, което беше преди пандемията. На мен публиката ми липсва и се надявам ние българите като народ да вземем правилното решение да се ваксинираме, за да тръгнем по-бързо да излизаме от тази криза.